Пaисий Хилендарски е български народен будител, пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение на българския народ. Автор е на първата история на българите. Живял е по време на турското робство. Бил е монах в Хилендарския манастир, откъдето идва и името му.
Истинското му име се предполага, че е Пенко Банов. Роден е през 1722 година в град Банско. За неговият живот, за деството му и младостта му има оскъдни исторически данни. Не е учил "нито граматика, нито светски науки".
През 1745 става монах в Хилендарския манастир на Света гора, където по-късно е йеромонах и проигумен. Две години събира и систематизира източници от книгохранилищата в Атон, обикаля други манастири в България и Австрия, за да събира сведения за историята на своя народ. През 1762 година завършва своят труд – „История славянобългарская”.
В нея той разказва за величието на средновековна България, за храбростта на мъжете й, за славните й битки и победи. Прилага и летопис на българските владетели – от създаването на държавата от хан Аспарух, законите на Крум Страшни, просветното дело на цар Симеон Велики, разказва за светите братя Кирил и Методий, техните ученици и за още много велики българи.
След написването на труда си, той поема из българските земи, за да го разпространява. Помагат му още много монаси и последователи, които преписват и я препредават на българите.
С просветното дело на Паисий бележи своето начало българското Възнаждане. Той е и първият български будител, духовен водач, посочил стожерите на националната същност: език, земя, минало.
Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква на 26 юни 1962 г. Паметта му се чества на 19 юни.
Гордеем се да бъдем негови потомци!